От любовта спасение няма -
за раздялата трябват двама,
мъката на две души
и мънично тъга в мойте очи.
Опитах се да те забравя, да те махна от живота си,
да те накарам друга любов да срешнеш ти.
Момче, ИДИ СИ!
БЪДИ ЩАСТЛИВ ПО ПЪТЯ СВОЙ,
защото малко топлина не стигна,
за да бъдеш вечно мой...
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Страхотен стих! Прегръщам те, Вале 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
