Хей, раче, ти очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.
Ти се опитай да станеш сега!
Знам, не чакаш телефонния звън.
Знам, не искаш да чуваш лъжи.
Знам, че още те много боли.
Но повярвай, това ще отмине,
слънчице днес може да грей.
Може топлинка то да даде ти
на душата изстрадала твоя!
© Елена All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
