Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на бялата пролет.
И когато останем сред куп от звезди,
наш'те чувства за още да молят.
Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на малкото думи.
И когато в болката дъжд завали,
детски смях от сън да ни буди.
Аз съм птица след нощния влак.
Малък пристан за самотната лодка.
Звън камбанен на стария град,
на крайбрежния мрак след разходка.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
