Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на бялата пролет.
И когато останем сред куп от звезди,
наш'те чувства за още да молят.
Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на малкото думи.
И когато в болката дъжд завали,
детски смях от сън да ни буди.
Аз съм птица след нощния влак.
Малък пристан за самотната лодка.
Звън камбанен на стария град,
на крайбрежния мрак след разходка.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
