Feb 7, 2009, 8:18 AM

Малък плъх

  Poetry » Other
679 0 3
Когато перфектен е този живот
и ти се правиш на Бог,
някой те прекъсва и те краде,
носи частица от нищото в теб
и оставя празно поле.
Мъничка точка
във вас аз откривам,
защото допуснахте поредица грешки.
И злобна оценка,
ако някой прикрива
в какво се е провалял, от всеки.

Малък плъх
донася твоята вина от много далеч
и на твоя гръб
идва Темида с везни и със меч.
Малък плъх
вижда всичко, което криеш от нас.
А този път
никой няма да избяга от страх.


Нищо не е съвършено по природа,
а ти оспорваш мисълта на Бога.
Някой уличава те в грях, иска мъст,
когато си виновен, не сочи с пръст
или да търсиш да пролееш кръв.
Мъничка точка
във времена от окови,
така се обърна срещу тебе човекът.
И всичко започва,
когато нещо ни води
към това, от което страхува се всеки.

(Хей, скъпа,
всички знаем, колко си добра,
когато никога не падаш по гръб.
Дали за мене готвиш капан?
Хей, скъпа,
всички знаем твоята игра.
Дали за мене готвиш капан?)

Понякога искам само истина
и нищо друго да няма значение.
Ако можеш да четеш мислите,
дали сред тях ще има престъпление?
Аз знам как се съревновават
две конкурентни човешки идеи.
И вместо да ни забавляват
грешките ни правят студени.

Малък плъх
донася твоята вина от много далеч
и на твоя гръб
идва Темида с везни и със меч.
Малък плъх
вижда всичко, което криеш от нас.
А този път,
никой няма да избяга от страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми! Никой не може да оспорва мисълта на Бога... Успех!
  • Това ми прилича повече на текст за песен, замисли се и ще видиш че трябва да организиращ някаква музикална продукция.
    Казано на жаргон "Ще избие рибата" на пазара
  • Кой ли тук ще се познае?

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...