Мамо, не ти хлопа чекмеджето
Мамо, не ти хлопа
чекмеджето!
Нещо шапката ми взе да стяга
и добрият сън нощес ми бяга!
За ума да не говорим – вече
отлетя нанякъде - далече!
Някакви вълни ме все заливат.
Ту ме осланяват, ту преливат.
Следва нещо, а се все младея,
но съзнавам, че ще остарея!
Дали не е тъй – депресионно
или пък не е предпенсионно!
Дали не е пролетна умора?!
Казват, че и тя била за хора!
За умората намерих вече лек.
Ще избягам някъде далеч!
На самотен остров – ех, карибски,
да си ходя гола, с потник рипсен!
Само че детето май е право.
Гледа на нещата в упор. Браво!
„Мамо, не ти хлопа чекмеджето!
Бързо ти напредва ЕГН – то!!!”
© Надежда Борисова All rights reserved.
