Като хала се втурна отново южнякът,
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди
и с цветна шевица бродира надежда.
Вплита очакване, редом с чеиза,
в пролетно бяло - червено разнежване.
Делва ли счупи, та посипа пендари –
жълти слънца по зелените черги?
Не са ли имане минзухари лилави,
а сред тях прегърнати Пижо и Пенда?