Nov 12, 2024, 5:36 AM

Машинисти

  Poetry
227 0 0

            М А Ш И Н И С Т И

 

Планина,връх,хоризонт безграничен,

облаци отвред пъплещи,задушаващи-

кълбета от пара взора потискат,

зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ.

 

Тътен разтърсващ струи небесни,

разнопосочни вятърни сблъсъци,

свистене и писъци от Адова песен,

стонове давени в Боже присъствие...

 

Море от планински реки,

с прибой устремен надолу-ревящ,

камъни,дървета,кал,всичко трещи...,

без Надежда за изход щадящ.

 

Перспектива без алтернатива

за изход на боя разстояние чакащ

и свят,който си безвъзвратно отива

в кавгата жестоката кой да кара влака?

 

С градус се температурата вдигна,

на лице от това вече е резултата,

затова отново въпроса повдигам,

времето за реакции става все по кратко.

 

10.11.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...