Душата ми превърна се в рана,
разцъфтя като алено цвете в нощта,
болка стаена прикривам засмяна,
защото всички желаят да чуят смеха.
Не разбирах как човек изгражда си броня
и защо всички с маски вървят,
а сега сложих последната плочка стомана,
заковах в нея мойта душа.
Полудявам ли или вече съм луда,
всичко изчезва щом докосна го с пръст,
аз не искам, не мога да се преструвам,
нося си жребият и тежкият кръст. ...