Маски и състояния
Някой седи на пейката с наведена глава,
друг върви, свел поглед в земята.
И така забързано се разминават,
без желание да се познават.
Пред очите си имат решетка,
крещяща с реклама и цвят.
Агресивно отвътре крещят
сетивата, които не спят.
Не спят, а търсят утеха,
слабостта си обратно поеха,
макар и с маски велики
в рекламния хаос размити.
Крият в душата си плач
и балансират по тънкия ръб.
Всеки става на някой палач
и вечно има на другия зъб!
Натопи си главата в морето,
или със завист сложи им въжето! –
Така ли се криеш зад нечия маска?
Така ли слагаш чиста замазка?
Аз стоя тук, съзерцавайки мрака.
Самоизяждам се, че гладът ме чака.
Изплювам пак в шепи отрова,
да попаря безумния поглед.
Плаши ли те моята лудост?
Всяка маска е равна на глупост!
Да строша ли бутилка в земята
и с яд да разголя душата?
Разкъсам ли им маските бели,
отдолу лица черни и очи полудели;
страхът им става прозрачен,
а ужасът – хаос многозначен,
прозорецът – с решетка желязна,
а вярата - хватка опасна!
Това ли ще е моят живот –
състояние на уплашен народ?
Не слушай техния вопъл!
Вслушай се в нечий зов топъл
на някой сред тази тълпа,
погребал дълбоко страха!
© Таня Нецова All rights reserved.
