Маските ни
Маските ни
Колко маски имаш Ти
и щадиш ли с тях съдби,
караш ме да страдам аз
и усмихваш се тогаз.
Много странно е нали,
да отгатна тез злини,
да не можеш ей така,
да попариш любовта.
Колко маски имаш Ти,
че съсипваш и мечти,
там където съм сега,
пустота и канара...
Тя натискала е мен,
за да бъда в твоя плен,
да стоя и да мълча,
без да мога да гълча.
Колко маски имаш Ти,
туй въпросът е уви,
с тях ли мамиш и мориш,
с тях ли газиш и бедиш?
Колко простичко било,
като детско колело,
врът напред и врът назад
и бедата е капак...
Колко маски имаш Ти,
че без тях не мож нали?
Те са ти лика и прилика,
те са ти тежката мотика.
Да прекъсваш това, което,
може някак си да свети,
да огрява нечий път,
да показва нам мирът!...
© Вал Герх All rights reserved.
