Мат на царицата
Играя... На шах. Във играта голяма
Животът - квадрати от бяло и черно...
Потичам към черното в скрита измама.
Любовта ми към бялото свети неверна.
И огнен из вените тича грехът ми.
Сърцето ми с яростен пламък обгръща.
Оплитат се мисли от черно и бяло...
и два Офицера в играта ми връщат.
От бяло квадратче струи тъмнината
и нощите светят, открили звездите.
Нощта ми е нужна. С горещата жажда
и жарката лава, течаща в очите.
От черното - меко блести светлината
и дните със прелестна нежност дарява.
Денят ми е нужен. С дланта на ръката,
която покой и надежда ми дава...
Повтарят се дните. И нощите - също.
- Цяло съм - тихо нашепва ми бялото.
- Всичко съм - черното бурно отвръща...
... И ритъмът къса душата и тялото.
Боже, къде си?! Поглеждам небето.
А то, занемяло, прихлупва реката.
Горчиво във мене проплаква детето,
протегнало длан да докосне дъгата.
Дъгата... С два цвята. Черно и Бяло.
Цветовете със болка през тях се провират.
Черното всичко... и Бялото цяло...
... но Всичко и Цяло не в едно се събират...
***
И два офицера (през всичко и цяло)
осмислят живота с любов на квадрати...
От бялото черно и черното бяло
... към мат на царицата тръгва играта...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Царица си!!! 
/ поглъща всички цветове... без остатък 
