andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
4.06.2008 г., 9:20 ч.

Мат на царицата 

  Поезия
741 0 20
 

Играя... На шах. Във играта голяма

Животът - квадрати от бяло и черно...

Потичам към черното в скрита измама.

Любовта ми към бялото свети неверна.

И огнен из вените тича грехът ми.

Сърцето ми с яростен пламък обгръща.

Оплитат се мисли от черно и бяло...

и два Офицера в играта ми връщат.

 

От бяло квадратче струи тъмнината

и нощите светят, открили звездите. 

Нощта ми е нужна. С горещата жажда

и жарката лава, течаща в очите.

От черното - меко блести светлината

и дните със прелестна нежност дарява.

Денят ми е нужен. С дланта на ръката,

която покой и надежда ми дава...

 

Повтарят се дните. И нощите - също.

- Цяло съм - тихо нашепва ми бялото.

- Всичко съм - черното бурно отвръща...

... И ритъмът къса душата и тялото.

 

Боже, къде си?! Поглеждам небето.

А то, занемяло, прихлупва реката.

Горчиво във мене проплаква детето,

протегнало длан да докосне дъгата.

Дъгата... С два цвята. Черно и Бяло.

Цветовете със болка през тях се провират.

Черното всичко... и Бялото цяло...

... но Всичко и Цяло не в едно се събират...

 

 

***

И два офицера (през всичко и цяло)

осмислят живота с любов на квадрати...

От бялото черно и черното бяло

... към мат на царицата тръгва играта...

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??