Матрицата
Машините намериха гласа си,
човекът гледаше ги арогантно,
не виждаше далече от носа си,
не носеше в душата си галантност.
Дари ги с интелект и разум,
приучи ги към воля, съвършенство,
решаваха неразрешими казуси,
а хората превърнаха в клиенти.
Въвлечен бе човекът във конфликта
с машините, стохилядно неумолими,
човека да превърнат на реликва,
идеята оказа се неустоима.
Погълна хора и машини
матрицата в дълбокото си лоно,
пътеката човекът пак измина
обратно от компютъра до клона.
© Димитър Станчев All rights reserved.
