Мецанки
По горската пътечка
една голяма Мечка
повела свойта чета
от две малки мечета.
В този летен ден видели
Вълчо уморен, сгушен
в храстите на сянка
и потънал в сладка дрямка.
Запристъпяли полека
още отдалеко, да не го събудят.
Без време да губят,
минали в шубрака.
Залисала се Мечката,
загубили пътечката.
Заплакали мечетата,
уплашили врабчетата
и шарената Сойка,
добрата песнопойка.
Развикала се Свраката,
подскочил Зайко в драката,
Кълвачът спрял да чука.
Раздухал се Ветрецът,
съборил жълъди от бука.
Жълъдите полетели
и върху главата на Вълчо
се спрели.
Скочил Вълчо уплашен,
надал вой страшен.
Стреснала се Мечката,
намерила пътечката.
Да бягат, Свраката ги зърнала
и още не били се върнали.
© Людмила Зарева All rights reserved.
