Lusi12345 (Людмила Зарева)
44 742
6.07.2010 г., 11:44 ч.

Мецанки 

  Поезия » За деца
1006 0 7

                                                  По горската пътечка

                                                  една голяма Мечка

                                                  повела свойта чета

                                                  от две малки мечета.

                                                  В този летен ден видели

                                                  Вълчо уморен, сгушен

                                                  в храстите на сянка

                                                  и потънал в сладка дрямка.

                                                  Запристъпяли полека

                                                  още отдалеко, да не го събудят.

                                                  Без време да губят,

                                                  минали в шубрака.

                                                  Залисала се Мечката,

                                                  загубили пътечката.

                                                  Заплакали мечетата,

                                                  уплашили врабчетата

                                                  и шарената Сойка,

                                                  добрата песнопойка.

                                                  Развикала се Свраката,

                                                  подскочил Зайко в драката,

                                                  Кълвачът спрял да чука.

                                                  Раздухал се Ветрецът,

                                                  съборил жълъди от бука.

                                                  Жълъдите полетели

                                                  и върху главата на Вълчо

                                                  се спрели.

                                                  Скочил Вълчо уплашен,

                                                  надал вой страшен.

                                                  Стреснала се Мечката,

                                                  намерила пътечката.

                                                  Да бягат, Свраката ги зърнала

                                                  и още не били се върнали.

 

 

© Людмила Зарева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??