Мечта
Вдъхновено от
“Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Танцувам с облаците
мрачен танц
и тебе търся.
Мой малък принце,
днес къде си?
Звездите с твоя смях
се смеят,
а после млъкват и...
зловещо е.
На Алчния в ръчищата,
жълтици същи,
те подрънкват.
И всички сме тъй остарели,
тъй безнадеждно помъдрели.
Мечтая,
а не домечтавам.
Лисица искам
да “опитомя”,
едничка моя роза
да си имам
и всичко да е
приказно,
красиво,
целувка нежна,
повей лек,
сърце...
А с облаци танцувам
мрачен танц,
мечтая,
все не домечтавам –
на света формулизиран
пак се подчинявам,
но търся те,
но викам те:
Мой малък принце,
днес къде си?
Ела,
при хората ела!
И всеки
да си има роза,
с любов,
изпълнено сърце,
и всеки
да е тъй разумен,
че по душа
да е дете!
© Росица Танчева All rights reserved.
