Мечта
Ах, Санторини!
Очите му – сини.
Косата – руса.
Устните с вкус са
на лед и вишни.
Без думи пищни.
Походка – лека.
Бяла пътека,
куполи димни,
цветни градини...
Ах, Санторини!
В скалиста чаша
кипнало вино.
Вулкан застинал.
Кръвта му – синя.
Сред тучна паша,
крилатобели,
брега превзели –
статуи слепи
на древни поети.
Очите му – светят.
Прегръдка кратка,
раздяла сладка
и нова среща
до фара отсреща.
Мечта моя златна
и непонятна,
осъществима
и несломима:
Там, в Санторини,
под дъжд смокинов,
насред житата,
от Бога пратен,
невероятен,
лицеприятен –
Брад Пит
на почивка лятна.
януари 2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
