May 9, 2007, 4:06 PM

Мечта 

  Poetry
606 0 12
 

Дълго, много дълго аз те чаках.

Сред хора бях, но бях сама...

Безмълвно в тъмнината често плаках -

студено, тъжно беше в моята душа.

С появата ти всичко промени се -

с теб самотата дълга отлетя,

леда, сковаващ ме, стопи се,

в очите ми усмивка отново заигра.


Ето те при мен сега -

моя сбъдната мечта!


Погали ме, целуни ме,

до сърцето си ме притисни,

без дъх остави ме

и в обятията си ме приюти.

Прегръдката ти топла искам да усетя,

лицето ми дъхът ти нека да гори...

Сълзите ми, от радост пълнещи очите,

с устните си жадни бавно пресуши.


Усещаш, нали -

сърцето ти в едно

с моето тупти...

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??