djudjii (Жанет Велкова)
184 9972
Oct 17, 2014, 9:36 PM

Мечтани нещица 

  Poetry » Love
1145 1 29

Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".

За всичките банални нещица
и случки разни сладко-идилични,
до късно ще мечтаем през нощта,
заспивайки в леглата си различни.

Когато и последната звезда
се сгуши кротко в облачната пазва,
насън ще тръгнем - мънички деца,
един към друг, отново да пораснем.

Ти пръв ще ме познаеш, може би,
или ще трепнем двамата, не зная...


Едва ли ще се случи, но нали,
до края на живота си мечтаем.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ето те тук съвършенно разлистена
  • Наде... за всичките ти думи - :*
    Благодаря и на Вики, Ивон, Мариана, Елица
  • Хубаво е,истинско!
  • Така близо до мен е това!
  • Прекрасна и докостваща открованост на мисли и мечти!
    Поздрави!
  • Нещицата, без които не можем... Много ми хареса!
  • Аплодисменти, Жанет!
  • Благодаря ви, Анна, Ена, Кери, Светле, Иве, Краси Ч., Танечко, Чо, Али, Мариелка
  • Тъжно и истинско... Браво, Жанет!
  • Невъзможната любов, която... Истинско, непринудено.
  • Ставаш все по-плодовита! А, че си и все по-добра, си го знаеш, надявам се!
    Каптод
  • Знаеш ли колко си Всичко? ♡
  • Само сбъднатата мечта може да те разочарова, нали?!
    Несбъднатата си остава съвършена до края!
    Поздрав за този сърдечен и човечен стих!
  • Прекрасно...
  • Със Радето!! Добре, че не сме дорасли все още дотам, че да можем да си четем един друг мислите!!
  • Не казвай тези думички "едва ли"!
    Животът е голям мошеник, знаеш.
    Малцина са, които са познали,
    каква съдба проклетникът им вае.
    И, ако утре чуеш детски смях
    и глас на прага: "Тук съм, скъпа моя!",
    да знаеш, че това ти пожелах,
    а другото животът ще го стори!

    Поздравче!
  • БРАВО!
    ((( )))
  • Благодаря за разбирането и споделянето на всеки един поотделно
    Любима, Дани Симова, Ани Монева, Дани Салукова, Пламена, Раде, Краси, Младен, Лина, Даниел, Анабелушка, Манол, Сиси, Моника
    И... не спирайте да мечтаете
  • Тъжно и много болезнено... Силна творба,поздрав!
  • Смела си.....
    Харесвам тая твоя откровеност
  • Браво! Въздействащо и истинско!
  • ех...
  • "Когато и последната звезда
    се сгуши кротко в облачната пазва,
    насън ще тръгнем - мънички деца,
    един към друг, отново да пораснем."

    Заради тези редове давам най-висока оценка за стиха ти и те поздравявам,
    Жанет!
  • Ако така енергизираш мечтите си, няма как да не сбъднат!
    Да мечтаеш е като да гледаш бъдещето през крив макарон. Защо крив ли?
    Всяко съмнение е кривина. Исус казва на Петър, когато тръгва по водата към Него и започва да потъва: "Маловерецо! Защо се усъмни?" (Мат. 14:28-32)
  • Порастваш, мила!Лирическата ти е разбрала, че реалностите и мечтите са две различни неща.Това, което е в главата ни, никой не може да го отнеме.Особено от твоята!
  • Поздрави, Жанет!
    Много ми хареса твоя стих!
  • "Едва ли ще се случи" казваш!
    А представи си утре се събудиш иииии
  • Хубаво е!
  • Знаеш ли кое те прави толкова добра поетеса? Това, че пишеш под диктовката на сърцето си! Браво и за това стихо!
Random works
: ??:??