Mar 26, 2011, 3:18 PM

Мечтата ми рухна 

  Poetry » Love
505 0 1

Изминаха толкова години

без никаква следа от теб.

И всичките ми опити да те открия

завършваха със неуспех.

Прекарах толкова безсънни нощи,

мъчейки се да забравя.

Но не успях. Помня всичко.

И все още те желая.

Изрекох хиляди молитви,

за да те имам пак до мен.

И никога не спрях да вярвам,

че ще се върнеш някой ден.

И ето, че се случи чудо.

Мечтата ми за теб се сбъдна.

Реалност си. Намерих те.

Животът ми се преобърна.

Отново тази луда страст,

с която тръпнех преди време,

ме завладя и спря дъха ми,

и разума ще ми отнеме.

Всичко друго избледня.

Концентрация загубих.

Превзе мислите ми и съня.

Старите чувства в мен пробуди.

Но нещо липсва между нас.

Времето е заличило

нежността ти, любовта,

всичко се е изпарило.

Различен си. Не си мъжа,

когото някога познавах.

В когото се влюбих безумно

и сърцето си отдадох.

Истината ме попари.

И с все сила зашлеви ме.

Друг си. Променен си.

Същото е само твойто име.

Изминаха толкова години,

в които за тебе мечтах.

Но днес нещо в мене се скъса.

Мечтата му рухна.

Превърна се в прах.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога е по-добре да останем със красиви спомени.Разочарованието убива мечтите ни.Хубав стих и много истински.Поздравявам те!
Random works
: ??:??