Мечтата на всички мечти
МЕЧТАТА НА ВСИЧКИ МЕЧТИ...
(откъс от поема)
- Как бързо минава ни времето!
- Ужасно! Ами календарът? Той сякаш
е болен от някакъв бърз листопад...
- Като че ли всичко е станало вчера,
дори и войната, когато...
- А помниш ли как...
Пред входа на жилищен блок
две стари, болнави жени,
с тъга си припомняха
неща от любимото „вчера”.
_ „ _
Къде ли са двете невръстни момчета,
които, нарамили свойте неясни съдби,
отдавна поеха по стръмни,
ронливи житейски пътеки -
различни по място,
еднакви по цел -
да търсят...
Да търсят какво?
Самите не знаеха точно какво,
но търсеха...
и търсеха...
Те може би търсеха себе си?
А може би търсеха нещо,
което... го няма?
Откриваха в скрити, дълбоки и тъмни
скривалища, пълни догоре почти,
огромни, ушити със мисли торби.
От тях любопитни надничаха
безбройни, но... вече познати мечти.
Те чакаха с трепет
Голямата радост,
но тя не дойде -
останала беше да чака отвън.
И нищо не взели, те тръгваха тъжни,
но ясно разбрали,
че търсят не просто мечти,
а точно и само…
Мечтата на всички мечти.
© Христо Запрянов All rights reserved.
