Aug 4, 2005, 11:22 PM

Мечтател

  Poetry
1.3K 0 3
Мечтател

Ако можеше да бъда бяла птица
да летя волно над морската шир
в човка да нося малка искрица
от огъня на безпределния всемир

Ако можеше да дишам под вода
в унес до забрава щях да плувам,
да изследвам неоткрити чудеса
с морските животни да танцувам.

Ако можех да погледна през очите
през погледа на нашия Създател
о, тогава щяха да минават дните
на чай с морето-моя верен приятел.

Ако можех...ако можех..но, уви
аз съм просто едно голямо дете
мога само да взирам жадни очи
в омайния образ на моето море.

И няма сила, нито място където
да изтлеят, да повехнат мечтите.
Те са тук, пулсират в сърцето
под тъмносиния шум на вълните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...