Aug 4, 2005, 11:22 PM

Мечтател

  Poetry
1.3K 0 3
Мечтател

Ако можеше да бъда бяла птица
да летя волно над морската шир
в човка да нося малка искрица
от огъня на безпределния всемир

Ако можеше да дишам под вода
в унес до забрава щях да плувам,
да изследвам неоткрити чудеса
с морските животни да танцувам.

Ако можех да погледна през очите
през погледа на нашия Създател
о, тогава щяха да минават дните
на чай с морето-моя верен приятел.

Ако можех...ако можех..но, уви
аз съм просто едно голямо дете
мога само да взирам жадни очи
в омайния образ на моето море.

И няма сила, нито място където
да изтлеят, да повехнат мечтите.
Те са тук, пулсират в сърцето
под тъмносиния шум на вълните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...