В бъдещето.
Ще бъда пак докоснат от любовта.
Всяка сутрин с изгрева на слънцето,
пак ще се усмихвам.
Ще се усмихвам и мечтая.
За другата любов.
Споделената.
Моето сърце все още не я познава.
А колко хубаво би било, да я намери.
Знам, че я има.
Знам, че все някога ще я открия.
Само трябва да продължа да мечтая.
© Наско кирилов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
