В бъдещето.
Ще бъда пак докоснат от любовта.
Всяка сутрин с изгрева на слънцето,
пак ще се усмихвам.
Ще се усмихвам и мечтая.
За другата любов.
Споделената.
Моето сърце все още не я познава.
А колко хубаво би било, да я намери.
Знам, че я има.
Знам, че все някога ще я открия.
Само трябва да продължа да мечтая.
© Наско кирилов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
