Sep 29, 2017, 9:24 PM

Мечтите 

  Poetry
448 0 2
Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...
Младежките прахосах по жени,
с житейски топлех си душата
и до днес вътре в нея ври,
но само пяната отмятам.
Мечти, хей, мечти,
защо се раждате в човека,
защо му сваляте звезди,
комета блудна той да крета? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??