29.09.2017 г., 21:24 ч.

Мечтите 

  Поезия
345 0 2

 

 

 

 

 

Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...

 

Младежките прахосах по жени,
с житейски топлех си душата
и до днес вътре в нея ври,
но само пяната отмятам.

 

Мечти, хей, мечти,
защо се раждате в човека,
защо му сваляте звезди,
комета блудна той да крета?

 

Знам, миражни сте, уви,
вървим към туй, което се не стига,
но за всеки случай една си скрих
в сърцето – втори живот да имам...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само се надявам, Рен. Благодаря ти! Поздрав и от мен!
  • Ще се сбъдне, Вал! Само тогава се опитай да си спомниш, че си имал първи...всъщност, ти, сигурен ли си, че сегашният е първи? ....Поздрав!!
Предложения
: ??:??