Мечтите
Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...
Младежките прахосах по жени,
с житейски топлех си душата
и до днес вътре в нея ври,
но само пяната отмятам.
Мечти, хей, мечти,
защо се раждате в човека,
защо му сваляте звезди,
комета блудна той да крета?
Знам, миражни сте, уви,
вървим към туй, което се не стига,
но за всеки случай една си скрих
в сърцето – втори живот да имам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
