мечтите ...
Какво прошепват ти мечтите,
когато чуеш тиха лира...
На лястовицата в очите
когато сълзите преливат.
Или когато малко цвете
на пътя стъпкано умира -
мечтите ти дали нашепват
тъга във сведените мигли.
Какво боли така дълбоко,
какво така дере, разпъва
сърцевината на душата ти,
та вече си далеч отплувал.
Защо не можеш да усетиш,
че има обич без условия,
че в люлката на тишината
расте съзнанието на огъня.
Дали в илюзии не падна
сред тъмнина и отчаяние,
та мислиш, че като те няма,
честта си значи ще опазиш.
Дали наистина не смяташ,
че отстъпите са победи...
Мечтите... Те горят, когато
единствено през пламък гледат.
© Дакота All rights reserved.
Благодаря, Зоя!