Плъзгам стълба към небето,
но по нея трудно се изкачвам.
Крия болка във сърцето
и се мъча да не я показвам.
А надеждата в живота ми угасна.
Вярата във хората замря.
Поглеждам се и аз - останала нещастна,
събирам останките от своята душа.
А хората ме гледат все така без милост.
С упреци неспирно ме гощават.
Пиейки ухайно те от мойта младост,
целуват ме, а после се прощават. ...