Мечтите не питат
В два свята на прага, застинал, поглеждам
как сливат се бързо и отлитат в метежа,
как бяло и черно се в сиво заплитат,
по-силно горящ е... от жажда копнежът.
Жадувам в бяло. Не! В черно да бъда,
но в черни ръкави на бели раета.
А душата забрави какво да изтръгне
и преброди звездите възяхнал комета.
Сега аз до тебе искам да бъда.
Изчакай ме! Моя малка комета.
Харесвам смеха ти и погледа също.
Не угасвай в съня ми - отказвам раета.
Понякога в сънища, пак като този,
мечтите наивно отново политат,
и израстват красиви, скрити в тайни обози
в два свята покрити, те вече не питат.
LIKADEVONEN / 15.08.07y. 19:52h. /
© Илия Деведжиев All rights reserved.
