Мечтите не питат

Mar 10, 2008, 3:00 PM

Poetry » Other

645 0 2

В два свята на прага, застинал, поглеждам
как сливат се бързо и отлитат в метежа,
как бяло и черно се в сиво заплитат,
по-силно горящ е... от жажда копнежът.

Жадувам в бяло. Не! В черно да бъда,
но в черни ръкави на бели раета.
А душата забрави какво да изтръгне
и преброди звездите възяхнал комета.

Сега аз до тебе искам да бъда.
Изчакай ме! Моя малка комета.
Харесвам смеха ти и погледа също.
Не угасвай в съня ми - отказвам раета.

Понякога в сънища, пак като този,
мечтите наивно отново политат,
и израстват красиви, скрити в тайни обози
в два свята покрити, те вече не питат.

LIKADEVONEN / 15.08.07y. 19:52h. /

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)

2008-03-10T15:24:40+02:00

Прекрасно е!Направо заиграха думите в душата ми!Поздравления!
face04 (Таня Кирилова)

2008-03-10T15:21:50+02:00

Много ми хареса!Има заряд и вълнува!Поздравления!