rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 26, 2012, 2:41 PM

Медоносна любов 

  Poetry » Love
571 0 5

Като камък на шия

воденичен тежи

любовта си да крия.

И защо ли, кажи?

 

Кой ли днес ще повярва,

кой ще бъде смутен,

в гроб че може да вкарва

с креп от черен сатен.

 

А поред тя коя е? –

няма пак да броя!

Всеки път ще ме смае,

всеки път се роя.

 

Споделена, полита

на крилете напред

и на пчелната пита

капва първият мед.

 

В тези полети чести,

мед да търся жужа.

Восък – сватбени свещи –

цвят по цвят да сбера.

 

Даже преспите зимни

да не могат смутят

любовта ни взаимна –

кошер с чувства богат.

 

А напролет отново

тя разперва крила

и за подвиг готова

мед редува с жила.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??