Медоносна любов
Като камък на шия
воденичен тежи
любовта си да крия.
И защо ли, кажи?
Кой ли днес ще повярва,
кой ще бъде смутен,
в гроб че може да вкарва
с креп от черен сатен.
А поред тя коя е? –
няма пак да броя!
Всеки път ще ме смае,
всеки път се роя.
Споделена, полита
на крилете напред
и на пчелната пита
капва първият мед.
В тези полети чести,
мед да търся жужа.
Восък – сватбени свещи –
цвят по цвят да сбера.
Даже преспите зимни
да не могат смутят
любовта ни взаимна –
кошер с чувства богат.
А напролет отново
тя разперва крила
и за подвиг готова
мед редува с жила.
© Иван Христов All rights reserved.
