Между два огъня
Във есенна жарава
си зарових дните
и тихото пристанище
на чувствата
превърнах в ураган.
Отворих си вратите
да влезе в мен.
Сега на прага съм
и раздвоена,
между два огъня
изтлявам.
Не търся и не питам.
Уморена съм
от спомена,
от мисълта,
забравям,
а искам да се боря.
Небето слезе ниско.
Тъмен облак покри
огнището от чувства.
В мен е тихо.
И вече не бушува.
А избор няма.
Трудно е да избера
една пътека
и се лутам,
съвсем сама,
защото пътят свършва -
води ме
при тебе...
© Генка All rights reserved.
Прегръдки, Гени!!! 
