Меланхолично ми е.
Нека да вали,
искам да се слея с тишината.
Тъжно ми е.
Искам да боли,
и нека с болката изпратя самотата.
Плаче ми се.
Имам и сълзи,
ако мога да изплача с тях вината.
Диша ми се!
Нищо, че боли,
дори и в болката намирам аз наслада.
Живее ми се!
И без теб дори!
И по-добре така, отколкото с омраза!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
