Меланхолично ми е.
Нека да вали,
искам да се слея с тишината.
Тъжно ми е.
Искам да боли,
и нека с болката изпратя самотата.
Плаче ми се.
Имам и сълзи,
ако мога да изплача с тях вината.
Диша ми се!
Нищо, че боли,
дори и в болката намирам аз наслада.
Живее ми се!
И без теб дори!
И по-добре така, отколкото с омраза!
© Людмила Нилсън Всички права запазени