Меланхолия
987
0
1
Да пилея се изучих, тъй както да сполучвам.
От ориста си все неволята улучвам.
Да скъпя научих се, тъй както на ненавист.
С нрава си коварен пътищата изгарям.
Да се издигам се научих, тъй както да пропадам.
С очите си бездънни врати за живота си отварям.
Да съществувам научих се, тъй както да загивам.
Чрез бляновете си благодат откривам.
Столетия събирам сили, които часовете са убили
и във ветровете нежно свити са мойте жили.
Като друмник през касаби обикалям,
градя химери и ги развалям.
© Без Име All rights reserved.
