...Мелодия...
...Мелодия...
Нека композираме песен
с ритъма на гласа ти,
акомпаниран от въздишките ми...,
със нотите, очертаващи живота,
и инструментите на сърцето...
чуй как пианото звънти
ту тихо, ту високо...
и хармонията по средата...;
чуй как цигулката и арфата
нежно докосват всяка струна,
и разкриват всички сънища и мечти;
чуй как китарата и барабаните
откриват всеки един тон,
в който е потънала душата
и как органа те кара да трепериш...;
чуй всяка една мелодия,
всяко нейно оръдие...
И да я изпеем в нощта
но не просто двамата,
а заедно в едно...
И нека с нея се сгушим под небето
и луната да ни бъде свидетел,
както и звездите са ни пазители...;
Тази мелодия на любовта
това чувство разболява,
но и всичко ни лекува,
освен нея самата...;
като маслото в огъня,
като прераждането
в огъня и от пепелта...
Композираме я ние тази песен
и пеем я заедно,
и след като слънцето
се покаже, за да изгрее,
и след като гласът ни,
заплашително прегракне,
но той не ще се умори да възпява,
не може просто да заглъхне,
не може и не ще се умори...,
И когато луната
разбере за това,
самата тя изтощена
ще се чувства
от нашата любов
защото сама няма
да успее да я освети,
както тази наша мелодия
нея...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
