Мелодия за двама
По струните ми драскаш с пръсти,
Аз свиря зле на твоето пиано...
Май всеки сам си носи кръста -
един за друг сме неразбрани...
Мелодията ни е вече тътен,
минаващ през нюансите на сивото,
назад остана знака ни крайпътен –
„И заживели заедно щастливо ...”
Обръщам гръб – и сухо „Сбогом”
търкулва се след стъпките познато –
макар не трябва да се трогвам –
със самотата вече сме приятели,
но някак си... тежи ми „нищото” -
във погледа ми пак застинало –
и този път оставяме без бъдеще,
с окови две, гласящи „минало”,
които пак краката ни ще влачат
и сънищата секват със дрънчене,
докато нашето „приятелство”,
разлага се във пясъка на времето
и „нашите” щастливи спомени,
не спрат да идват без покана.
Сега съзираш ли иронията?
„Раздяла” е мелодия за двама.
© Александър Охрименко All rights reserved.
