Меню „Забрави!”
Имам право на глътки „Тъга”
от прелялата чаша, съдбовна…
Имам право на хапки „Мълчание”
в скръбен миг с наслада и упование!
Имам право за малко да спра
да отпивам коктейла „Мечтание”,
подправен щедро с щипка фантазии…
Имам право да се на крещя
с глава надолу в блатото на същността!
Имам право и да скърбя
за всички загубени „може би”…
Имам право да си сготвя „Човечност”,
да настържа отгоре с любов много нежност
и с размах да посипя от сърцето си обич,
върху всяко парче „Нереалност.”
Имам право! И нека тогава
по устните ми да парят солени сълзи,
дори да добавям в душевната купа от течния огън
и Раят с размах да изпиша,
поне веднъж в меню ” Забрави!”
© И.К. All rights reserved.
Хареса ми много!
Поздравления за силния стих, Лиа!
