LiaNik
251 results
„Чук,чук,чук...Ела ти тук,
под водното стъкло,
на вир дълбок
под сенките на плачещи върби.
Ще бъдем с теб приятели, ...
  42 
Снежанка очаква целувка от принца
и не в красотата е нейната сладост.
На ябълката отровата скрила с живота си,
в сърцето си пази своята благост.
На Пепеляшка пантофката и е по мярка, ...
  68 
Пак скубеш, животе,
цвета от косите ми,
оставяш ги поръсени
с бяла мъгла...
Сивеят и дните, ...
  62 
Жертва, жертвено мрежа плете -
оплита те в черно перде.
И разплита по тебе тъги,
сякаш насилник - не жертва, си ти.
И плете…Неусетно разплита те - ...
  96  12 
Ох, да те помете моята метла!
Мета крилато, шушка не оставям.
И кокалите си едва ще събереш...
А аз торнадо ще навявам.
И дръжката, смолиста е ела. ...
  110  10 
***
Сутринта беше тежка. Беше му напрегнато и нервно. Мартин се беше събудил рано и му бе криво. Мрънкаше, въртеше се неспирно в кухнята, докато Красен приготвяше закуската, а на плота все още изстиваше недопитото му кафе. А Дора, детегледачката, днес почиваше.
Всъщност, Крас се стараеше като баща. ...
  76 
***
Да бъдеш самотен баща си беше „работа за специалист“, както често казваше приятелят му Ралфи за някоя трудна и мъчна дейност, която не ставаше просто така. Занимални, почасова детегледачка за времето, през което беше зает. Излизаха навън с детето и вечери, в които работата му чакаше, защото Март ...
  87 
— Госпожо, коя от двете ни най-добри вегетации избирате? – попита той и намести очилата си.
Бяха ретро. Скосени рамки с ново поколение тънък слой листкомп – най-тънките подобрени мислещи интелекти, извън чипирането. Слоят беше толкова невидим, че почти не личеше да има стъкла. То си и нямаше, но беш ...
  144 
И в утрото на този ден,
запяха мънички душици.
Извиха се из въздуха криле.
Простор и синева, огряна от уютна топлина.
Танц от светлина и аромат, ...
  52 
"Спънах се! Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат."
Колко ли струват мамините милувки?
А от очите и капят сълзи…
Малка съм още, не зная цената, ...
  55 
***
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...
  80 
Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...
  66 
***
„ У дома!“ – всеки възкликва това, когато е отсъствал от родния си дом, или по-скоро от мястото, където живее. За всеки е различно. „У дома“ – първи ден, а след това ти се стоварва ежедневието – скучно и сиво, като стар чаршаф в гардероба, но необходимо. Така че, след като се нарадвах на Маги и ...
  69 
Седнахме двама с приятел добър,
в парка под стария бор.
Той говори, говори, за различни неволи,
а сърцето ми страдаше,че в доброто не вярваше.
„Оплакваш се, приятелю, от своя живот!? ...
  87 
Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите… ...
  133  10 
Цял живот бесовете отвързвах,
и премитах след техния пир,
кротко в кутия после ги връщах
и поставях отгоре им кръст с тебешир.
„За последно!“ – така си наричах. ...
  146  13 
Кадифено.
Задрямал сънят
на незнайното утре,
приютен под чехъла
на отдавнашно минало. ...
  130  14 
***
Дните си летяха един след друг. Понякога Красен изпитваше сам върху себе си своето съмнение. Въпроси от рода на: „ Справям ли се? Дали, той се чувства добре? Какво ще ни донесе бъдещето? „ ровичкаха из ума му, сякаш търсеха в някой забутан ъгъл нещо тъмно и прикрито. Това, че беше израснал в сре ...
  96 
Поредна нощ.
И цифра в календара.
Задраскано от молив.
Само кръст. Немощ.
Изминали са часовете. ...
  157  15 
***
Жените понякога сме твърде импулсивни, но точно тази ни привичка ни превръща в непредвидими и така желани „обекти за лов“ от мъжете. Знам как звучи, поне ако го изрека на глас, но фактите напълно подкрепят подобен вид твърдение. Ловът си е лов, въпросът винаги е бил, кой всъщност е ловецът и кой ...
  102 
***
- Пепел…Ей т¢ва е и нашето, Зоранчо…Пепел от изгорели корени. И да сме били с корени, сега сме само за цепеници – или ще ни изгорят, или ще изгнием, или… и потребни може да станем. Божа му работа!... Ама и людска. – цъкаше с език дядо Вълкун, подкарвайки магарето да върви по-бързо по пътя и кака ...
  192  10 
Тати има две ръце...
Мама казва,"Леви са!"
С двата крака бил в батака,
всяка работа протака.
Тича Мама за храна, ...
  126  13 
Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...
  93 
Гледаш я тая земя...пръст, а очите ти парят от пълнотата. Ветрецът те полъхва, до слуха ти достига шум от люшнали се мокри треви и класове. Погледът ти се рее по слънчевите върхари на класовете, очертаващи в далечината синевата на хоризонта. Мирише на сол и влага. И да не виждаш с очите си, знаеш, ч ...
  135  10 
Как да опиша един Свят,
в който сълзите от студено безцветие
искрят в розово-пурпурен цвят?
Как да покажа, че страшната, черна нощ
е преддверие пред красотата на изгрева нов? ...
  97 
Пречистващ, казват е дъждът...
Пречистващ! За какво ли?
И всяка капка крие сладостта
на житейските неволи.
Казват, лееш ли сълзи, ...
  141  10  11 
***
Новогодишна нощ. Нощ като нощ. Това си е и…ами не точно. Това, че аз имам лоши спомени, не е прецедент за повечето хора по света да обявят посрещането на новата година, като „просто още една нощ“, която да изтърпят. Със сигурност има още милиони или поне хиляди като мен, за които тази празнична ...
  121 
***
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...
  167 
***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...
  171 
Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...
  238  12 
Луминесцентната светлина обливаше помещението. Натрапчивото жужене дращеше по слуха, сякаш остри нокти скърцаха по гладко стъкло. Дразнещият, но слаб звук се разнасяше от тавана, където една от дългите осветителни пръчки премигваше няколко пъти, после изгасваше, а нейната сестрица, осветяваше с мътн ...
  283  10  18 
„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...
  239  19 
Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ...
  255  19 
Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ...
  210  11 
***
Аполион, Кралят на Демоните, знаеше, че неговата полупринцеса е в опасност. Някакво странно чувство се беше зародило в недрата на адското му сърце, виждайки за пръв път това си дете. Изпитваше силно привличане и страст към чародейката, но когато разбра, че ще имат дъщеря я напусна. Знаеше, че не ...
  216  20 
***
Не му отне много време, да намери дюкяна и търговеца. Не му се наложи да плати и много за талисмана. Разпери криле и полетя обратно към магическият хан, а дрънкулката сгряваше с топлина дланта му. Да, Елиасиил усещаше силата на любовта вплетена в чародейският медальон. А чувствата, които го завл ...
  156 
***
- Ще спим в общото! – твърдо заяви Бистрас и се стовари върху грубо скованите дървени трупчета на единственият свободен стол до бара. Лошото беше, че когато го направи, се надяваше, че магът, седящ между нея и небесният ще си остане там, където е. Тази и надежда не се сбъдна, защото още не полож ...
  185  11 
***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...
  204  17 
Долиташ и...крилата си прибираш!
Май, ме провокираш?!
Ха! Ти просто непослушен маг си,
макар да си даруван с ангелски крила.
Аз щура чародейка съм и най-добра ...
  170 
Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
Д ...
  168 
Random works
: ??:??