Мерак
Ти ми хвърляш във погледа стъпки, въртяни на пъпче...
И тиктакат очите ми - с твоите токчета в час...
аз продавам домати на малка сергия на слънце,
ти избираш със пръстите – клонки от нежен екстаз.
И опипваш на твърдост плода, аз пека се на огън,
обяснявам, че тази година в градината често вали.
Вадиш с финес красив портмонето от джоба заоблен
и оставяш бакшиш във усмивка загадъчна ти...
Краставиците явно са криви, не ги и загледа...
Цяла зима ги топлих със въглени в парника аз.
И предлагам банани и ягоди, зрели на едро...
Телефонът ти звънва и бесиш ме с ангелски глас...
Ти жена си на някой богат депутат и нагоре,
аз по фондове ходя и пиша, и прося – бедняк.
Ще те питам обаче... да поседнем в кафето отгоре,
по програма работя сега - сея много мерак...
Ако връзки ти имаш (познати добри) в парламента.
Да подхванем с теб бизнес сега, че меракът е кът.
Във Европа певиците вече брадясват от нежност...
И изкуството сякаш превърна се в шибана плът....
Да изкараме стока, хем българска, хем неуморна –
и без туй тук в родината всички за продан сме, виж...
Ще делим и печалбата, данък приспадаме – болка
и с реколта богата ще купим и нощен Париж...
© Михаил Цветански All rights reserved.
