ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
May 18, 2014, 6:47 PM

Мерак 

  Poetry » Humour
503 0 7

Ти ми хвърляш във погледа стъпки, въртяни на пъпче...
 И тиктакат очите ми - с твоите токчета в час...
аз продавам домати на малка сергия на слънце,
ти избираш със пръстите – клонки от нежен екстаз.

И опипваш на твърдост плода, аз пека се на огън,
обяснявам, че тази година в градината често вали.
Вадиш с финес красив портмонето от джоба заоблен
и оставяш бакшиш във усмивка загадъчна ти...

Краставиците явно са криви, не ги и загледа...
Цяла зима ги топлих със въглени в парника аз.
 И предлагам банани и ягоди, зрели на едро...
 Телефонът ти звънва и бесиш ме с ангелски глас...

Ти жена си на някой богат депутат и нагоре,
аз по фондове ходя и пиша, и прося – бедняк.
Ще те питам обаче... да поседнем в кафето отгоре,
по програма работя сега - сея много мерак...

 Ако връзки ти имаш (познати добри) в парламента.
Да подхванем с теб бизнес сега, че меракът е кът.
Във Европа певиците вече брадясват от нежност...
И изкуството сякаш превърна се в шибана плът....

Да изкараме стока, хем българска, хем неуморна –
 и без туй тук в родината всички за продан сме, виж...
Ще делим и печалбата, данък приспадаме – болка
и с реколта богата ще купим и нощен Париж...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??