Метафора описваща живота
– Довиждане, дърво - листото каза
и затанцува плавно към земята.
А тя като една прекрасна ваза
блестеше вече в своята позлата.
Оголените клони без причина
трептяха, сякаш махаха за сбогом.
Красива, но трогателна картина,
метафора описваща живота.
Летяха много жълти пеперуди,
откъснати от смисъла до вчера.
Разголиха дърветата до чудо
без жал, че те от срам треперят.
Червена точка грее на небето
(до вчера беше жълта и гореща),
цветно се целуваше с морето
в своята поредна, нежна среща.
Любов умира и любов се ражда,
а красотата вечно се повтаря.
Природата в човек е като жажда,
която чрез листата разговаря.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
