Метафорично мой

Ти за мен си като пустинен дъжд.
Топъл полъх през студена сутрин,
като светулка в нощта,
като искра в пепелта.

Тайно сандъче, изпълнено с красота,
диамантче с кристален блясък,
прекрасен морски тласък.

Стъпка в пясъка,
желание за вик
и преднамерен тик.

Слънцето в лятната картина,
дърветата в морската градина.

Ти си и делфин, и планктон,
и керосин, и стон.
Кафе и бира.
Ягода и слива.

Ти за мен си целият един такъв словесен,
целият приказно небесен.
Безкраен и всевечен.