метаморфозата на една любов

Всичко започна на игра.

Аз седях, ти седеше и флирта сам ни зовеше.

Аз грациозна, красива,  с коса небрежно чуплива,

а ти мъж и половина. Усмивка - за шестима,

очи - в които се потапяш в незнайни дебри.

Казах си: „О, Боже, това момче греха ли иска да позове".

Обикновено мразя да губя и рядко се случва това,

но когато стане, е забравено на мига

и с теб може би щеше да е така,

но не, Господ реши друго.

Реши да ме накара да почувствам какво е болка,

страх, самота, гняв, любов, омраза,

 общо взето всички чувства, събрани в една душа.

Душа ранена, изпита от болка, празна,

неспособна да се бори срещу това.

От дете ти ме превърна в жена.

Накара ме от едно момиче, чувстващо единствено „красота".

Нещото, което огласяше деня и беше песента и смеха,

беше дете, което помагаше на всички,

които познаваше из града и из света.

Всъщност това дете беше невинно, добро и вярващо в любовта.

 Но стига вече, да поговорим за сегашната жена - мразеща любовта.

Сега съм желязна, без сърце. Болеше време, болеше сякаш е век.

Но спря да боли, защото ти душата ми унищожи.

Сега съм ледената лейди - не признаваща, унищожаваща, мразеща.

Аусмивка??? Какво беше всъщност това?

Как се правеше? Какво означаваше?

Няма значение, вече няма да ми трябва,

все пак аз съм лошата жена.

И какво ми пука, че слънцето грее, вече не.

Сега с един поглед мога да унищожа,

защото толкоз лед има в тези кристални,

иначе толкова хубави стъкла.

Те веч не са прозорец към душата,

век са само мразещи очи, пълни с тъга,

но тя е прикрита и неизказана и винаги ще бъде така,

защото няма да гледат теб в нощта.

Глас - не галещ и нежен, а груб и заповеднически,

защото не зове теб сега.

Век от тази уста не излиза песен, а само кълнящи слова.

Ледени ръцете - вече не карат никой да тръпне,

няма смисъл от това, та нали не тръпнеш от тях ти сега.

Тяло желано, красиво, а може би мечтано.

Но вече не, вече е празно, без душа.

Защо да тръпне, като няма да си ти от другата страна.

Е, честито!!! Гордееш ли се със себе си сега?

Промени едно ангелче и го превърна в нещо по-черно от сатана.

Казват, че си ме бил обичал.

Моля те, стига пак и пак лъжа.

Не искам да чувам нищо за теб спрямо мен.

Не искам да чувам как си ме обичал,

не искам да чувам как си ме желаел,

не искам да чувам тези неща от друг,

искам да ги чуя от теб, очи в очи

и може би сатаната отново в ангелче ще се прероди!!!