Метро
Как да повярвам,
че ще се върне.
Забравен блясък
на умряло слънце.
Как да зная,
че теб съм чакал?
Как да запаля
умрял факел.
Самотен поглед
срещу мене грее.
Очи на ангел…
Сърцето не умее:
Да приеме
този блясък,
Да оцелее –
то е восък.
Гръмовен тътен –
пристига влакът.
Аз влизам вътре –
последвай знака.
И ела
в това пространство,
По-дълбоко!
Докарай ми пиянство.
Движение – в мене
безкрайно напрежение.
Аз желая тебе
без никакво намерение.
Просто искам
поглед в поглед да се слее.
Просто чакам
нежна радост да се разлее.
Случайността
отново ни събира.
Други страсти,
оставете ме намира.
Свийте се,
въздушни молекули.
Прегърнете ни –
крехки сме като ампули.
И без значение,
че скоро ще си тръгна.
Аз искам силно поне
с поглед да те прегърна.
Защото ти
отново ме запали.
Дано те видя
пак, но едва ли!
© Winston Smith All rights reserved.
