Миг
МИГ
... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди,
ченгето от патрулката излезе – от автомата цръкна си кафе,
и градското курве кръстоса глезен под масичката с кола и парфе,
откъм морето – с ласките на бриза, поде се в парка мирис на цветя,
и подир миг, надянал бяла риза, денят ми тих нанейде отлетя! –
и на бордюра в светла изнемога прегърнах го и казах: – Тръгвай, брат!
Красивите ни мигове от Бога пред всички нас все още предстоят.
© Валери Станков All rights reserved.
