Sep 24, 2007, 1:16 PM

Миг

  Poetry
1.1K 0 4
Искам само миг,
само миг
от вечността,
в безметежният потоп
от човешка суета,
да спра във времето
и да погледна в моите очи
и да видя в тях
надежда,
без тъга,
да измия всичко в мене,
що горчи
и да тръгна пак
забързан към смъртта,
защто знам, че ще сме двама
от другата страна.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...