_marchella_ (Марчела) _marchella_ (Марчела)
6
Dec 17, 2007, 8:46 PM

Миг

  Poetry » Love
954 0 5

Мълчание и тишина!

Мълчи сега!

Не казвай нищо,

не разваляй мига!

Той е пълен с красота.

И тази красива тишина!

Ти мълчи,

сълза от щастие не проливай дори!

Чуй ме сега,

живей за мига!

Той идва и си отива!

Никога не се връща,

но не загива!

В съзнанието щом остава,

той никога не се забравя.

Мигът! Вечен е,

но много кратък е!

Само един миг.

Дори моят силен вик

не може да го върне,

не може даже

в щастие да го превърне.

Ти мълчи сега!

Не нарушавай тази тишина!

Моля те,

не разваляй мига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марчела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0