...Мили мой...
...Мили мой...
Мили мой, има нещо, което трябва да ти споделя:
В противен случай красавецо, мисля че ще полудея!
Завинаги се съюзих със сърцето си, което те обожава!
Завинаги се съюзих със мисълта, която мислеше за нашата красота!
Ти създаде това, гледайки ме с твоя влюбен поглед-
от главата до петите, трябваше да го предположа-
нямаше как да не се влюбя в същността ти - светоглед
Чувствам че ти си второто ми аз, изобщо как можа?!
„Обаче е толкова прекрасно!” - казваш ми го ти.
Чувствам те толкова идеален, но си винаги истински!
За мене - като смисъл и същност, затова ще те помоля
бавно да се влюбваме и да се обичаме, просто това е рая...!
Притежавай ме, но постепенно, искам да сме заедно,
но без да грешим или да се нараняваме нелепо...
Нека се оставим да ни води времето, за да може
ако попаднем в нищото, никога да не се изпускаме!
Отведи ме, но постепенно- да се любиме, без да прибързваме,
пазейки се един другиго завинаги, защитавайки се, радвайки се
Нека се оставим да ни води любовта и светлината, за да може ,
ако паднем в пропастта - към небесата с тях да полетиме...!
Обладай ме, но постепенно - нека да рамкираме
щастливите секунди, сливайки устните си в целувки...
Нека ние първи спрем времето, светът ни чакаше
да се влюбим, за да прегърнем цялото човечество!
Въздигни ме, но постепенно, нека да достигнем небесата
и отново да открием края на света - да откраднем слънцето!
Нека ние първи да си подарим звездите и планетите, луната-
през нощта да обиколим цялата вселена, осветени вечно...!
Никой и нищо не може да победи любовта и не мога да избегна
нуждата всеки един миг да се оглеждам - очите ти, да съм в душата ти!
Само с тебе мога да продължа напред, хипнотизирана и омагьосана
без да се изгубя или да припадна, без да умра или да изчезна завинаги...
Чувствам че ти си второто ми аз, което е толкова прекрасно - повтаряш
и неспирно доказваш ми го ти, с което нежно и страстно ме съблазняваш...
Чувствам че ти си толкова идеален със всичките ти грешки и недостатъци
и затова ще те помоля постепенно да се признаваме пред любовта пленници...
Притежавай ме, но постепенно, искам да сме заедно,
но без да грешим или да се нараняваме нелепо...
Нека се оставим да ни води времето, за да може
ако попаднем в нищото, никога да не се изпускаме!
Отведи ме, но постепенно - да се любиме, без да прибързваме,
пазейки се един другиго завинаги, защитавайки се, радвайки се
Нека се оставим да ни води любовта и светлината, за да може,
ако паднем в пропастта - към небесата с тях да полетиме...!
Обладай ме, но постепенно - нека да рамкираме
щастливите секунди, сливайки устните си в целувки...
Нека ние първи спрем времето, светът ни чакаше
да се влюбим, за да прегърнем цялото човечество!
Въздигни ме, но постепенно, нека да достигнем небесата
и отново да открием края на света - да откраднем слънцето!
Нека ние първи да си подарим звездите и планетите, луната,
през нощта да обиколим цялата вселена, осветени вечно...!
...
Чувствам че ти си второто ми аз, изобщо как можа?!
нямаше как да не се влюбя в същността ти - светоглед
от главата до петите, трябваше да го предположа-
Ти създаде това, гледайки ме с твоя влюбен поглед.
Завинаги се съюзих със мисълта, която мисли за нашата красота!
Завинаги се съюзих със сърцето си, което те обожава!
В противен случай красавецо, мисля че ще полудея!
Мили мой, има нещо, което трябва да ти споделя...
© Лили Вълчева All rights reserved.
Вслушах се в думите ви. И донякъде съм съгласна.Тази моя творба може и да бъде по-кратко поднесена със четири или пет строфи както каза Таня. Аз вече веднъж я редактирах обаче и излезе това. 
