Oct 6, 2005, 7:45 PM

Милостиня

  Poetry
1.2K 0 0
Съзрях през гръбнаците извити
на брезите,
през детска катерушка,
между два каскета
на глави плешиви с перушина бяла,
един пънкарски гребен,
акациеви храсти
и топ-пиянката квартален,
глава подпрял в одрусан тази сутрин
кестен,
и перилата край реката,
как по моста преминаваш.
Полата
ти е розова и къса,
мислите във този миг,
едва ли.

Покрай торба
пробита,
пълна с кости живи
преминаваш
и виждам как му даваш
милостиня,
ли не вярваш,
че го има,
а плащаш на кошмара
да се свърши.

Не те дочаках!
Чаках те,
разбрах,
обичаш
да даряваш милостиня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...