6 oct 2005, 19:45

Милостиня

  Poesía
1.2K 0 0
Съзрях през гръбнаците извити
на брезите,
през детска катерушка,
между два каскета
на глави плешиви с перушина бяла,
един пънкарски гребен,
акациеви храсти
и топ-пиянката квартален,
глава подпрял в одрусан тази сутрин
кестен,
и перилата край реката,
как по моста преминаваш.
Полата
ти е розова и къса,
мислите във този миг,
едва ли.

Покрай торба
пробита,
пълна с кости живи
преминаваш
и виждам как му даваш
милостиня,
ли не вярваш,
че го има,
а плащаш на кошмара
да се свърши.

Не те дочаках!
Чаках те,
разбрах,
обичаш
да даряваш милостиня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...