Мина мeсец откакто до мене те няма...
Мина мeсец откакто до мене те няма,
а следите в очите ми бавно угасват.
И те търся във белите сънища само
и измислям те в стихове, дума след дума.
Покажи ми звездата която да следвам.
...а Луната вземи я, тя за мене не свети.
Ще събирам във шепи звездите ненужни,
ще рисувам по спомени наивни планети.
Начертай ми пътека по която да тръгна.
Светлина не ми трябва, аз виждам на тъмно.
Ще запомня в ума си всеки камък по пътя,
ако трябва отново при теб да се върна.
(К.Б)
© Анета All rights reserved.
