Минувачи
МИНУВАЧИ
... по Главната на Варна ми се плаче, и питам се, пред ужаса смирен,
какви са тия странни минувачи? – и как един не каза: – Добър ден! –
да се усмихна – и да го погледна, дори да го прегърна като брат,
една минута – първа и последна! – живеем – тъй сами, на този свят,
да го почерпя с пържени картофки и халба бира – в тихото бистро,
защото – ако гледам философски, за обич сме дошли – и за добро,
да ми разкаже себе си? – да вярвам, потънал във добрите му очи,
и хлебецът от близката пекарна да спре за нас най-сетне да горчи,
да му подам последната си книга – в самотните си нощи да чете,
не искам друго, мен това ми стига! – да ви обичам – чист като дете,
за вас със бяла риза ще се барна, на пейката ще седна с бира – кен.
Ако случайно минете през Варна, кажете ми: – Поете, добър ден!
© Валери Станков All rights reserved.
